Сбогом любов

 

Тъй дълго за тебе копнях.

Излях водопади от нежност.

Във мислите пъплеше – грях,

за мен бе и бряг и безбрежност.

 

Ти беше във моята нощ –

в съня ми бе сбъднатост, прилив.

Вулкан беше – сила и мощ –

бе свят, бе живот, бе идилия.

 

В деня ми чертаеше път

сред пролетни макове, песни.

Потръпваше моята плът

и бяха просторите тесни.

 

Ти беше. Но свърши нощта.

Денят превали някак втресен.

И сляха се вик и тъга,

заглъхващи в тази ми песен.

 

И моя нестихващ копнеж

отнесе го нейде реката.

Дари на морето кипеж –

на мене - откри свободата.

но най-обичам свободата :)))
Поздрави за хубавия стих! :)))

След всяка загуба трябва да ни остават все още скъпи неща! А свободата - винаги!
Радвам се, че си тук, sunflower! Подарявам ти усмивките на тези слънчогледи! Този поникнал на терасата ми палавник е като усмихнато слънце. Посяха го папагалчетата, но е красив, нали. И все се оглежда, наднича и боготвори свободата.
:)))

но с толкова много красиви слънчогледи- значи всичко ще се оправи!Отново ще има светлина и топлина!Ина нова надежда!

въпреки ,че от нея често ни боли...поздрави усмивки и красиви мисли ти пожелавам:)))

Но да вярваме, че не е безнадеждно. А може следващата да е по-красива и по-истинска.
Радвам се, че си тук, iliada!
Благодаря ти!:)))

Любов и усмихнато лятно настроение ти желая!
И нека тази болка прелива в още по-жадувана и незабравима любов!
Усмивки за теб!:)

Красив и усмихнат е! :)
Любов, любов иначе ... но за всяка еуфория си плащаме с толкова дълбоки дупки и такива зависимости, че освобождаването от нея може да ни накара да се почувстваме толкова добре, колкото самата любов никога не ни е карала ... :)
В крайна сметка, човек все търси себе си в другия и ако на един етап се намери ... /разбира се, с помощ на другия, но и не само ... / другия престава да му се струва толкова необходим. Е, не че е лошо да имаш някой до себе си, но и да нямаш ... :))))

любим човек! Когато го загубим остава тъга, но живота продължава и ако пожелаем любовта може би пак ще ни навести.Тогава с чисто сърце бихме я поздравили:Добре дошла нова Любов!

Не знам дали разбираш колко са докосващи стиховете ти! Много усмивки от мен, Есен!

как може да се съберат толкова хора, които мислят неправилно.
Въпрос на интелект, любовта винаги може да донесе красота и незаменимо усещане. Не може освобождаването от любов да ти донесе по-силно чувство с положителен знак. Това е абсурдно. Значи просто не знаете какво е любов. Няма нищо по-силно от нея.
И, може би, по-важно е първо да се научите да обичате, а после да очаквате обич да получите. Всеки си мисли, че знае, какво е да обича, но не е така. И се учим докато сме живи.

няма да се молиш за нова любов. Също абсурдно.

И, ако искаш да избягаш от една любов, това значи само едно, че не е споделена. Защото никой не бяга от хубавото, както пчелите от меда.
Или пък неспособността да отговориш на чувствата. Другото улага с времето.

Много ми се искаше да спра да обичам, но май няма такъв филм. Някои го могат, но всички се учим.

копнее за своя идеал за любов. Колкото по-идеализирана е тази любов, толкова по-трудно осъществима е. И може да приеме много изражения, а бих казала, че усета за свободата също е продължение на любовта, нейното съхранение във вида, в който сме си я създали в нашите представи. Но едва ли е достатъчно да живеем с несподелените любови, да въздишаме по несбъднатите мечти и в същото време да не забелязваме, че животът край нас си тече и любовта ни се усмихва от толкова много местенца край нас. И свободата именно дава път на любовта, дава ни възможността да я почувстваме и в другите й измерения.
Но това май е много обширна тема и аз вече изгубих мисълта дали отговорих на коментара ти, sunflower. Радвам се, че отново си тук и с дългия си коментар сякаш се опитвам да те задържа по-дълго, да споделяме и обсъждаме много въпроси, защото ми е приятно, а надявам се и на теб!
Спокойна нощ и красив нов ден ти желая!
Бъди обичана!:)

Хубав е животът с любимия човек, а за любовта си мисля, че колкото и да й казваме "сбогом", тя не може да си отиде, да изчезне напълно. Ние само я скътаваме в кътче дълбоко в сърцето си, готово веднага да пламне. Нека има любов - стара-нова - винаги!
Бъди обичана и желана, Мина!
Много, много усмивки за теб!:)

колко радост ми донесе с този твой коментар?! Благодаря ти! Докосна най-нежната струна на душата ми и я стопли!
Усмивки за теб!:)

тук никой не говори за освобождаване от любов и положителни резултати от това. Но когато е осъзнато, че всичко е било само мечти и идеали, едно вкопчване в миража-любов, когато осъзнаем, че и ние имаме право на поне толкова любов, колкото даваме, то това ни носи свобода, а заедно с нея и радост, че сме отворили сетивата си за нещо по-истинско и осезаемо.
Ще опитам по-точно да се изразявам в коментарите.
Благодаря ти, че си тук и си ми регулатор!
Спокойна нощ!:)

Никой обичащ не би избягал от нея. Но ако е едностранна, осъзнаването на това и освобождаването би донесло свободата и волята за по-истинско и споделено чувство. И дано всеки получи сбъднатата любов!
Хубаво е, че си тук, viki11! А тази обширна тема можем да продължим в новия ден и си мисля, че никога няма да я изчерпим.
Усмивки и в съня и в деня ти и много, много любов!!!:)))

освобождаването от нея може да ни накара да се почувстваме толкова добре, колкото самата любов никога не ни е карала ... :)

зависи от опита,
но аз не обичам, за да ме обичат.
Затова не разбирам тази несподелена любов, която освобождава.
Аз обичах, обичам и ще обичам. Щастливата съм ,ако любовта не си отива. Това е прекрасно да има човек, който да поддържа огъня на любовта включен. Изключително трудно, но факт.

Много, много много хубав стих. С едно само не мога да се съглася - не е нужно любовта да се чувства като бреме. По-скоро тя е онази сила, която ни дава криле, поне аз така я усещам. "Освободена от любов" е по-друго понятие, различно....
Поздрави :)

тя в в нас и около нас ..
Виждам любов в снимките на слънчогледите в стихотворението ти,а и свободата е любов...:))))
Отново прекрасно стихотворение!!!!

ако свободата е любов, значи няма много любов по земята.
Иначе щяхме да я познаваме.

Иска ми се , като се заговори за любов да избистряме нюансите, а не да се хвърляме в какви ли не храсти, да се дерем, защото всъщност нямаме представа, че любовта е положително чувство.
Да ... страдаме понякога. Но това е, защото сами си го правим. Любовта се прави от двама, а кой е виновен, че в БГ е особено модерно да не се доверяваш на друг. Няма любов без доверие.
Е, любов има, но кой я умее!

стига с тия сбогом! Стресираш ме.
Това е тъжна дума.
Особено от човек, който не искаш да си заминава , а и не е наложително.

Мислих по въпросите, които поставяш. Те наистина са обширни и едва ли има еднозначно мнение или правило за поведение и възприемане на любовта и нейната загуба или осъзнаването, че тя е била само копнеж по нещо, което е непостижимо.
Интересно ми е и твоето мнение и мнението на всички, които искат да споделят нещо по темата. Този мой стих се изля от душата ми и мисля, че каза всичко, което се беше насъбрало там.
Нека има любов! А всяка раздяла нека се превръща в едно още по-влюбено и вълнуващо начало!
А любовта си е страдание, но това е най-желаното страдание, което всеки доброволно би изстрадал.
Хубава съботна вечер ти желая!:)

Радвам се, че си тук и сподели твоето виждане за любовта, което и аз споделям! Нека летим на крилете на любовта, които дори и раздялата да не прекършва!
Хубава съботна вечер с много усмивки ти желая!:)

Аз също мисля, че любовта не си отива напълно и безвъзвратно. Дори може би заглавието на стихотворението е малко пресилено и все още мисля, че трябваше да бъде Сбогом на тази любов, като под тази трябва да се разбира - копнежът, който си е останал такъв и е необходимо да бъде потушен, за да отвори място на нещо истинско и споделено. Защото с буксуването на едно място и вкопчването в невъзможния копнеж може да пропуснем стойностното и истинското, наистина мечтаната и пълноценна любов.
Радвам се, че си тук и ми даде възможност да се замисля за стиха и това, което все пак съм искала и незная дали съм казала с него!
Много, много усмивки за теб!!!

въпреки тъжничките стихове напоследък, все още съм далеч от мисълта да кажа "сбогом" на блог.бг. Съжалявам, че съм доста по-заета напоследък и не ми остава време да съм достатъчно време тук и да проявявам същата активност като досега.
До нови срещи и усмивки!:)))

ЕСЕН ,КОГАТО НЕЩО СИ ОТИВА ОТ НАС СЕ ОТВАРЯ ДРУГА ВРАТА . Но трябва да я потърсиш, виж къде е тя
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

И много често тази отворена врата е съвсем до нас, но зареяли погледа си в копнежа по недостижимото сме пропуснали да я видим. И ето, че когато си отива любовта ще трябва отново да пренастроим сетивата си за любов.
Радвам се, че си тук, Джулия Бел! Благодаря ти!:)

търсих хапче против любов, но нямало, казват.
Орисана съм с нея. нема отърване.
СКоро ще стана професор по стажа, който навъртях.
При мен любовта никога не си отива. Раздялата между двама души не е край на любовта. Кой знае защо покрай многото любови истинската любов при мен е вечна. Няма отиване.
Сигурно се сещаш, че ти предложих и нов прочит на любовта, ... приказката за пепеляшка и тримата момъка... :))). И Балзак. Убедена съм в тази приказка.

И наминавай!

Понякога е доста болезнено, но все пак е смисъл на живота да има любов.
Приятно ми е, че отново си тук! Ще наминавам и аз.
До скоро!:)

Много хубави стихове, през цялото време очаквах драматичен финал - а той се оказа окуражаващ и оптимистичен - браво! :)

Приятно ми е да чуя тази красива оценка за стиховете ми! Благодаря ти!:)

Есенче, не знам, дали любовта ми е идеализирана, смятам, че е съвсем земна, но тя е реална. И съществува във всички форми, и споделена, и несподелена, и нереализирана, и реализирана. И още я има. Освобождаването от любовта е нещастие.
Но освобождаването от някой, когото не обичаш, е приятно. Или поне, ако го обичаш, но ти трови нервите. Да си ходи. И ти му ги отравяш, и готово. А той дори не знае, че ти ги трови, което е най-забавното.