Ти ли?

 

Ти ли бил си?

Дъжд със вятър

мина облакът през мене

и остави по стъклата

куп проблеми, куп проблеми...

 

Ти ли беше? –

Жарко слънце

прежурило късче време,

изпепелило стърнищата –

въглен черен, въглен черен.

 

Ти ли беше?

Буря кратка,

но прекършила колене

и останала в душата,

вътре в мене, вътре в мене.

ти си в душата ми ,

вътре в мене, вътре в мене.
Ти ли? Преживяно мое!
Още те нося.

Поздрави!!!

Пролетно и песенно...Есен ! Буря пролетна...земя зажадняла...кълн кълни ! Усмих и прегръдка от мен !

Приятно ми е, че си тук!
И ще останеш
вътре в мене, вътре в мене.

Поздрави и усмивки!:)

Радвам се, че си в моята пролет, primavera! И нека винаги всичко се възражда!
Поздрави и усмивки за теб!:)

Но сега съм на друга вълна, не и тази, която е тематично в постинга ми ...Но те чета с удоволствие ..

на стихиите и на поезията.
Поздрави!

Отново с прекрасно стихотворение....

цвят, аромат и полет в простора...въпреки...красива е тук, вътре...

Един слънчев лъч, който да изтрие всяка следа от проблемите! Пожелавам ви го!

си! Усмивки.

И ме радваш с коментарите си!
Много ми е приятно! Стопли душата ми! Благодаря!:)))

Така е Надя! Благодаря ти, че си тук!:)

Отново си тук и това ме изпълва с приятно усещане за споделена радост! Благодаря ти!:)

А ти си тук и допълваш усещането ми за сбъдната пролет! Благодаря ти!:)

Вече имам топлината на слънчевия лъч, който ми подари с коментара си! Донесе ми радост и удовлетвореност! Благодаря!:)))

Улучи най-тънката струна в душата ми! Благодаря ти!:)))

Поетичният изказ е Божи дар! А ти си осенена от него. Развам ти се и на теб и на всички, които са тук. Толкова хубава енергия струи от написаното! Това ми дава надежда за бъдещето ни! Хубава вечер!

esen...strahotno e..kratko e..,no...men me dokosna-mnogo.......
razvalnuva me....

Стихът е прекрасен!
Поздравления!:)))

Хубава и спокойна нощ и за теб!
Не ми достигат думите да опиша увереността, която ми вдъхваш! Приятно е! Стимул е! Благодаря ти!

Днес дописах още два куплета на това стихотворение, но все още са много пресни (хубаво е да отлежат), а и не съм съвсем убедена от тяхната необходимост, но дойдоха непоканени, сами и аз ги записах.
Радвам се за докосването!
Радвам се, че си тук!
Благодаря ти!:)

Тази топлинка, която е и за мен е като пътеводна светлина, която ми дава сили да продължавам.
Радвам се, че сподели стиха ми! Много усмивки за теб!:)))

Песенна си Златоносна.Стопля стихът ти ,топлещо сърдечен :))))))

Умееш да вплиташ думите в единна сплав от чувство, което е истинно и докосва, замисля, гали, нашепва, пробужда и води до въпроси, чиито отговори не са еднозначни...
Поздрави, приятелко!:)))

Радвам се, че ти е харесал този мой стих!
Поздрави и усмивки!:)

А ти умееш да го кажеш толкова красиво, че онемявам, докосната от ласките на думите ти!
Радвам се, че си тук, приятелко! И ми е хубаво!
Прегръдка за теб!:)))

Пожелавам ти топъл дъжд и дъга след него за душата ти :)

от твооооооооооооята песен:)))))))))))))

И нека топлият дъжд напои и освежи мечтите ни, а дъгата да ги сбъдне!
Много усмивки за теб!:)))

За светът незная, но ми е хубаво, че я четат приятели!
Хубав ден и слънце в душата ти!:)
Много, много усмивки!:)))

си връщаш старата форма, която харесвам.
Усмивки, поздрави и вълшебства!
И ... дай другите 2 куплета, отлежаха ден-два.... . Интересно, че сами са дошли, залюбопитства ме.

Ти ли?

Ти ли бил си?
Дъжд със вятър
мина облакът през мене
и остави по стъклата
куп проблеми, куп проблеми...

Ти ли беше? –
Жарко слънце
прежурило късче време,
изпепелило стърнищата –
въглен черен, въглен черен.

Ти ли беше?
Буря кратка,
но прекършила колене
и останала в душата,
вътре в мене, вътре в мене.

Ти ли стана
облак тъмен
с мълниите заредени
разрушил ми синевата
още стена, още стена.

Ти ли? Бил си!
Гръм и трясък
върнал лятото във мене
разбушувал сетивата!
Есен взе ми, есен взе ми.

Радвам се, че си тук! Приятели като теб ме поддържат във форма!
Вълшебна и незабравима вечер за теб!:)))