Любов ли си, мечта или заблуда?
Защо те срещнах аз едва сега?!...
Проплаках. Стон. Чия ли е заслуга
за късната, припламнала искра?!

Запалихме в нас огъня на ада -
макар и грешни пак да сме добри.
Душата си подпалихме на клада
и плъмък на любов я изгори.

***
Да бъда част от живота ти искам!
Единствената едва ли ще съм...
Години ни делят, дели ни мисъл
за сън един, вълшебен,нежен сън !

Препускаме във земния си ритъм
родили смях, родили и любов.
През сълзи днес отново се обичаме
изгарящи в магичен огън нов.

Пред нас остават толкова въпроси...
Не питаме, а кротко си мълчим.
Прегърнати тъй неразумно носим
съдби, посоки, път непредвидим...

Ще има лято, после златна есен,
и пухкав сняг през зима ще вали
Ще пеем с тебе нашата си песен
без ревност и без обич... Тъй боли!

Есенчица накладена...

Лилаво чувство за хумор...

Приятно ми е да те видя тук!:)

Винаги оставам с приятно чувство от докосването ми до теб! Благодаря, скъпа ми приятелко!

Прегръдка за теб!

Чувствам се поласкана и изпълнена от думите ти!:)

Поздрав за теб!:)