Забрави

Ти забрави! Аз също ще забравя!

Строшената любов ще разпилея...

От мили спомени ще  се избавя,

а мислите ще пъхна във музея.

 

Не ме мисли!Аз вече ще съм друга!

По-силна от предишната ще бъда.

Душата ми изгаря до полуда,

когато си припомня как ме лъга.

 

Не си мисли, че вятърът без тебе

ме е запратил в грешната посока...

В морето влизаш само до колене,

а аз да плувам искам на дълбоко.

 

Не ме мисли... Ти забрави за мене!

Не ща в случайни ласки да попадам

и споделила своите проблеми

отчаяно и дълго пак да страдам.

 

Ти забрави΄! Аз вече те забравих...

Мила esen, прекрасни стихове пишеш, прочетох ги с удоволствие...и ще продължавам...:)

Много любов и усмивки днес!:)))

Радвам се, че ти са допаднали моите стихове. Ще продължа да ги публикувам тук.
Хубав ден! До скоро!:)))

много ми допадат!

Благодаря ти, вики02!

не забравям

да забравиш. Не винаги се получава в действителност, но помага.

жалко, че трябва да го изживееш, за да го напишеш, но поне имаш подкрепата ни за резултата!

само съм си мечтала да го направя... Мислиш ли, че съм успяла?
За да успееш да забравиш май трябва и двете страни да са на едно и също мнение или поне да желаят да го направят.

***
Колко пъти се ядосвам,
колко пъти те отричам?!
Глупаво е да пустосвам
като пак си те обичам.

Колко пъти края слагам –
опитвам се да те забравя,
и накрая пак отлагам –
врата отворена оставя...

не си успяла.
Ок, вече не знам с кого говоря.
Хубави са стиховете, и това...!...

В морето влизаш само до колене,

а аз да плувам искам на дълбоко

Това е страхотно! Само дето май е слято "надълбоко", но нищо.
Ами не забравяй!

да си наложи и да забрави, но душата не иска да го последва...

Стихчето е ново и не е редактирано.
Благодаря, че си тук отново!

все се чудя, защо винаги се опитваме да запушим устата на душата, тя сякаш не може да иска. НЕя не я питаме много, много.

се опитваме да си спестим болката, когато разумът казва, че желанието на душата е неизпълнимо.
Много често душата и разумът са в конфликт и не винаги разумът е убедителния, а после се оказва, че е трябвало да бъде слушан.
Но тази тема май е много дълга и с много казуси.

не се знае кой крив,кой прав!

да има прав и крив?
Като този, който имал две деца, които винаги познавали кога ще вали - едното казвало, че ще вали, а другото, че няма да вали...

понякога истината е на страната на чувствата, друг път на страната на разума. Човекът е грешно същество , не е безгрешен. Трябва просто да внимава, ще намали загубите си.

по-малко и по-малки грешки. И нека, когато сгрешим да успеем да разберем урока, който ни е поднесла съдбата.

Esen, това е едно от най-истинските неща, които съм чела досега. Толкова дълбоко, толкова тъжно, токова смело и толкова реално...поздравявам те - за това, което си написала, за това, което си изживяла и за това, което си взела като решение.
Винаги съм смятала, че е по-добре да се разделиш с обичан от теб човек, отколкото да се задушавата взаимно, поради невъзможността ви да си давате това, което ви е нужно. Както се казва - "Любовта не е достатъчна".
Исках да се обърна към viki02 и да кажа, че истината е една, но всички ние я виждаме в различна светлина и под различен ъгъл и се виждат 6 милиарда варианта на истината. Осмеляваш ли се да кажеш, че твоята гледна точка е по-близо до истината, такава каквато е, а не нечия друга? Аз не се осмелявам, но ако ти го правиш - поздравления.

Размисли ме коментарът ти. Усетила си ме, докоснала си се до душата ми. Само ще кажа, че и вземането на такова решение и изпълнението му са може би едни от най-трудните неща. И границата толкова лесно се преминава - една усмивка, един знак на внимание и си отново от другата страна... Трябва да си много силен и напълно уверен, за да устоиш на решението си.
А дали понякога любовта не се възражда в забравата?

Аз обичам простите и истински истини. Моята истина никога не е твоятао, пакостнико, и не държа да бъде! Просто моята е по-важна за мен от твоята.
Да, понякога е по-добре да се разделиш, преди да си станал за резил!

мисълта за ставане за резил не е била в главата ми.
Просто понякога нещата изглеждат безнадеждни и се опитваме да забравим, за да се защитим от болката, която поражда тази безнадеждност. И трудността в тази ситуация е, когато се появи дори малък лъч надежда и възпламени това, което все още тлее. Тогава чувствата могат да пламнат с още по-голяма сила или да угаснат завинаги...
Е, всеки случай е сам за себе си, както и всяка съдба е уникална. Мисля, че универсални правила не съществуват, а истината винаги е нечия истина.

не умира, ако я има. И за нея няма никакви граници...Ако я има.

но ти viki02 го заявяваш с такъв цинизъм и с такава категоричност, присъща по-скоро на ранен, отколкото на щастлив човек...ако я има...как може да говориш за безсмъртието на нещо, без да знаеш дали то съществува? Ето още едно нещо, на което мога да се уча от теб...смятам, че когато се говори за чувства и за раздяла, и когато хората са достатъчно зрели и истински те мислят за това как взаимно да се предпазят и да се наранят по-малко от тази раздяла...едва ли някой мисли за резила, както казва esen...когато се разделяме обмисляме възможностите отново да сме заедно или лекарствата за по-бърза забрава, които да пием, но определено, когато се говори за истински чувства не може да се мисли за това, как ние не трябва да ставаме за резил или как да орезилим другия, защото...незевисимо какво правим или не - самите мисли за това ни правят смешни и показват колко са малки душите ни...едва ли трябва да нараним някого, за да покажем, че и нас ни боли и едва ли е носеща удоволствие, жестокостта към любимия, пък било и бивш...и както каза esen, с провиращата се отвсякъде нейна житейска мъдрост - всеки случай е сам за себе си и всяка съдба - уникала...аз искам да добавя...всеки избор изисква и носи отговорност...
Мила esen, искам да ти пожелая много усмивки и много любов, защото това са нещата, които правят дните ни щастливи и ни карат да се чувстваме истински...

когато я има.

Приятно е да чуеш мнението на човек, който мисли в твоята посока!
Топли усмивки и споделена любов ти желая!
Бъди!

изобщо не мислиш в моята посока. Прекалено си нагласена за мен. Нагодена.

Да, да добавя, алогично е да има невъзможна любов. Има недостатъчна.

Съжалявам, че толкова късно видях коментарите ти!

Доколкото за тази любов - не бих я класифицирала като невъзможна и дори не и като недостатъчна. Било е любов. Но като всяко опиянение вероятно си има период на действие и после е преминало.(не уточнавам от коя страна)

Спокойна нощ ти желая!:)

От мъжка, естествено, сещам се. Нищо ново под слънцето.

И знаеш ли, той е отново при мен, но счупеното, колкото и да лепиш, не става ново. И любовта ако е прераснала в приятелство е станала по-трайна и може би по-истинска. Нима това не се получава и в семейството.
Поздрави, Вики! Радвам се, че те откривам тук!:)