Габриел Гарсия Маркес

 

Габриел Хосе Гарсия Маркес (1927)
колумбийски писател, журналист, издател и общественик

Само защото някой не те обича така, както искаш, не означава, че той не те обича с цялата си душа.

Аз не познавам никого, който по един или друг начин да не се е чувствал самотен.

Вдъхновението идва само по време на работа.

В този ден, когато писател прекъсне връзка с действителността, той престава да бъде такъв.

Писател, който не противоречи сам на себе си - е догматик.

В този свят може да си само един човек, но за някого ти си целият свят.

Любовта - моята единствена идеология.

Не губи време за човек, който не се стреми да го прекара с теб.

Никога не преставай да се усмихваш, даже когато ти е тъжно , защото някой може да се влюби в твоята усмивка.

Нито един човек да заслужава сълзите ти, а този, който ги заслужава, не те разплаква.

Не плачи, че вече е свършило. Усмихни се за това, че е било.

Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.

Истински приятел - това е този, който ще те държи за ръка и ще чувства твоето сърце.

Винаги ще се намират хора, които ще ти причиняват болка. Нужно е да продължаваш да вярваш в хората, просто да бъдеш малко по-внимателен.

Не прилагай толкова усилия, всичко най-красиво се случва неочаквано.

Прощалното писмо на Маркес

 

Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни причини - рак на лимфните възли.Състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Прощалното писмо, което следва, бе изпратено от писателя на неговите приятели.

~ ~ ~

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.

Покажи на приятелите си какво означават за теб.

Vangelis - La Petite Fille De La Mer

 

Не бих си позволила да коментирам Маркес, само ти благодаря за постинга!

И текста, и клпчето ми дойдоха много добре в този момент. Благодаря!

Мъдрост. Преди Края.

Благодаря ти!

И аз ще се зареждам тук! Невероятно е да се прочете, нали!

Благодаря, injir!

радостта не е спонтанна, а е опит за наваксване, затова нагарча.... мисля си...
Хубав постинг!
Благодаря ти!

Все пак е хубаво да се сподели натрупаната мъдрост. А може би това е истината за живота - да научим и усвоим неговите истини. Кратък е и затова нямаме време да бъдем лоши. А и няма смисъл...
Да се поучим от мъдростите на Маркес!
Благодаря ти!

''Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.''
...........понякога утре е късно.

Благодаря ти, Елиана!

:) поздрави на теб!

Мисля, че е спорно дали той е автор на това писмо.
Но Маркес е Маркес - любов във всичките й измерения. :-)))

"Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане."
Поклон!

Всеизвестните истини, които често забравяме.... Усмихнат ден, Есен :)

и вдъхновение!!!

"Любов по време на холера" - препрочитам и всеки път намирам по нещо ново...Харесвам Маркес и ти благодаря за поста! Усмихнат ден :)

Есен...нежна мъдрост в капка...Есен, нали знаеш, че Си ми ...Златна!!!

Сърцето на писателя е извор,днес пих от него.

на Маркес много пъти, но никога не е достатъчно. Всеки път е като за първи :))) Благодаря ти!

http://bg.netlog.com/todor_chonov/blog/blogid=26398#blog

Това дори не е конкретен автор вече, а по-скоро съвременен фолклор.От преводи и "творчески" намеси...

Благодаря,Есен!

Не е на Маркес, а на някакъв кукловод, но звучи зареждащо и мъдро.:)))
Поздрави!:)

подходящ постинг за деня на Триадата на живота. винаги чета Маркес с удоволствие. и явно не съм догматик, защото непрекъснато съм в противоречие със себе си :§

Благодаря ти,Злате!:)
Прекрасен пост!:))
Поздрави!

Доколкото разбрах от коментарите към "Спомен за Маркес и за други неща" на Тодор Чонов , интригата по повод прощалното стихотворение на Маркес "Лос Анджелис марионета” звучи доста неубедително и нелогично. Твърди се, че истинският автор бил някакъв си Джони Уелски, мексикански кукловод-вентрилоквист. Той подписал стихотворението с името на Габриел Маркес, с болезнената надежда да стане известен и популярен, за да получи подкрепа и вяра. Много странна и алогична изглежда тази негова постъпка - на мен лично не ми е ясно как можеш да станеш известен със собствено стихотворение, когато е подписано с име на друг автор, при това още жив?! Фактът, че Маркес не е коментирал публично този случай, означава че той е истинския автор и е било под достойнството му да коментира измишльотините на Джони Уелски. Още повече че стихотворението не е плагиатствано...
Според мен тази история с въпросното стихотворение и прощалното писмо на Маркес са чиста проба спекулации, недобронамерени догадки и прочее. Що се отнася до Прощалното писмо, за мен то е едно безценно съкровище от хуманизъм, любов и дълбока житейска мъдрост
Благодаря ти, Златна, за прекрасния постинг!

Невероятен е Маркес! Спорно или не, мислите в това писмо са страхотни!
Благодаря, че си тук!

И мен това ме впечатли най-силно още на първо четене. Благодаря ти! Поклон!

И колко е хубаво, че са записани, за да си припомняме.
Радвам се, че си тук, принце! Благодаря ти!

Благодаря за радостта, че споделих с теб!

Красива и спокойна нощ!

Благодаря ти, Косара!

Радвам се, че си тук, сестра! Благодаря ти!

И аз си го съхраних тук, за да се връщам често.
Благодаря ти, Галина!

Едва ли аз имам правото да защитавам Маркес, но бих приела това дори на доверие и съм щастлива, че го открих! С ореола на Маркес писмото е живо, истинско и вечно. А аз съм благодарна и щастлива, че прочетох!
Радвам се, че си тук, Ан! Желая ти любов и пак любов!!!

Красива и усмихната нощ!

Не споря, но ми харесва и дори след като го зная наизуст, ще се връщам да прочитам.
Благодаря ти!

Честит празник - ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ и СОФИЯ!!! Честит ДЕН НА СОФИЯ!
Бъди влюбена и обичана винаги! Прегръдка!

Радвам се, че си тук заедно да се насладим на това съвършенство!
Поздрави и усмивки!

Напълно споделям мнението ти, че звучи неправдоподобно някой да желае да се прослави с чуждо име. По-скоро би било логично да се представя с чуждо произведение, но тук звученето си е на Маркес и вероятно доводите ти за истинността са верни. Важното е, че тези страхотни мисли са стигнали до нас и ще стигнат до още много поколения.
И както казва mem:
"Маркес е Маркес - любов във всичките й измерения."
Нека бъде любов!
Радвам се, че сподели! Благодаря, Томич!

запознал със съдържанието на тези писма, то той винаги има нужда да си припомня отново и отново ценното в тях, защото то прозвучава с нова сила за деня днес. Защото всеки нов ден човек има нужда да открива тези малки неща в живота си и да търси те да се превръщат в негово естество.
Поздрави Злате и ти желая слънчеви празнични дни :).

е много хубаво и посланието, което носи :).
Благодаря!