За теб, Родино

                                                                  Златка Митева
Живеем си тихо в Земния рай
с хубост и прелест и преход безкрай.
Мила Родина, майчица свята,
тъй ненагледна и в песни възпята!

Просторите сини, балкани високи,
зелени гори, езера синеоки!
Птици огласят гнездата със песен
и е лазурен просторът небесен.

Люлка, кърмилница, земя ненагледна,
тебе все виждам, където погледна.
Тука родих се, пораснах и зная
в теб ще остана, в тебе е Рая.

Ала живеем си в тебе, Родино,
от днеска за утре, от ден до пладнина.
Живеем си тихо, послушно и кротко
и си играем на мишка и котка.

Не знам красотата има ли давност?
Има държава, няма държавност.
И всичките тези управници наши
били са родени те за апаши.

Грабят ни сякаш отвъд ще го носят
а пък раята – нека да... просят.
Нека издържат на глад и на студ –
ядящият баница, съвсем не е луд.

Зная, Родино, няма пощада
за обич и хубост силно се страда.
Дори красотата ни наранява,
ала копнежът по нея остава.

Земният Рай си! Прелестна, мила!
Ти си ни всичко – и дързост и сила!
Макар че животът ни тук не е лесен
за теб ще дадем пак гласа си на есен.

Нека пребъдеш, майчице свята!
Ти си домът ни, за теб е душата.
Слънце да грее, птици да пеят –
щастливи дечица тук да живеят!