Copy - Paste от http://www.knigi-news.com само, за да споделя

http://www.knigi-news.com/?in=pod&stat=4258§ion=9&cur=5

  ПЛОДОВЕТЕ НА МЪЛЧАНИЕТО
       
Искреността на чувството е един от сигурните белези на художественото слово въобще и в частност на поезията. Уви, само тя не е достатъчна, но тръгвайки оттам и продължавайки да трупа собствен житейски и творчески опит, пишещият със сигурност е на прав път. Доколко ще продължи по него и докъде ще стигне – това е съвсем друга работа.
Този път в никакъв случай не е нито лек, нито гладък и павиран, а напротив.

Впрочем така е не само в изкуството. Накъдето и да тръгне човек по този път, чакат го трудности и обиди, мъки и разочарования. Ако той не е готов да устоява в тях, да носи тежкия кръст на самотата и вярата и да изпита себе си докрай, по-добре би било въобще да не тръгва по него.
Както в живота, така и в литературата, пътищата са много и още повече са изкушенията...
Такива или други подобни мисли биха могли да споходят всеки, преди да се реши да отвори една нова книга от почти непознат автор, издадена през последните години. А после да я отвори със съответната доза предубеденост, и с готовността да я затвори почти веднага.

Признавам, че горе долу такава беше и моята нагласа преди да надникна между бледо обагрените корици на стихосбирката „Нека аз”* от Златка Митева.

Очаквах ново разочарование, изпитано неведнъж от подобни книжни безсмислици с предизвикателна външност и провокиращи заглавия. При това и тук още от уводното четиристишие –„Събуждане” се разбира, че става дума за интимна лирика, с която обикновено се започва в тийнейджърската възраст или – не дай Боже – се завършва на стари години... А тази поетеса е далече и от едното, и от другото. Това, както разбрах, била втората й книга.
Още от нейния пръв прочит обаче не е трудно да се прецени, че както в този начален поетичен фрагмент, така и по-нататък, липсва отблъскващата претенциозност на множеството любовни „изповеди”, липсват и маниерността, многословието, сексизма... А това прави добро впечатление, то е едно от безспорните й достойнства.

„Притихнала в обятията силни

на рамото ти се събудих.

Очите се отвориха безсилни

нахлуващото утро да пробудят”.


Нищо повече. Оттам насетне вече е по-лесно да усетиш истинността на чувството, непосредния изказ, вплетената в него образност и ритмичност. Разбира се нито стихосбирката „Нека аз” може да се сравнява с „Вечната и святата”, нито пък –сигурен съм в това -нейната авторка има *МИТЕВА, Златка. Нека аз. Стихове.Издателска къща”Жажда”, Сливен, 2008
амбицията да бъде днешната Елисавета Багряна, Екатерина Ненчева или
Дора Габе. За разлика от толкова съвременни жени обаче, минаващи за поетеси и даже сравняващи се някоя от тях, Златка Митева пише искрено и неподправено за своята любов и това я приближава много към Поезията с главна буква, от която напоследък мнозина упорито ни отдалечават. Това нейно приближаване, струва ми се, е естествено не само защото се учи от Багряна и Емили Дикинсън, а и защото тя просто носи поезията в себе. И то не от вчера, макар да казва, че е започнала да пише едва преди няколко години, почти на превала на младата си възраст.

Може би точно тогава поетесата е намерила времето и свободата да се вгледа в себе си, доловила е умората на зрелостта и й е дошло времето да проговори. „Уморих се да бъда мълчание” – ще изрече тя в едноименното стихотворение и макар с този стих да се обръща към своето минало, за да поиска за сетен път обичта, която от години е търсила, той звучи и като рефрен в нейната поезия, това сякаш е ключът към душата й и към нейните стихове.

Това сякаш е подтикът й да вземе перото. И той иде не само от умората, но и от неудовлетвореността, от непълнотата на преживяното, даже и тогава, когато получава „щедро” и без мярка повече, отколкото би искала, когато е била принудена да бъде не това, което е...

„Щедростта ти покори ме,

но ми трябва глътка време.

Като даваш, остави ме –

нека аз да си го взема.”

Така завършва стихотворението, което е дало своето заглавие на книгата. Този финал също е твърде показателен за душевния строй и психологическата нагласа на лирическата героиня от нейните стихове. В тях щастието и чувствената предизвикателност сякаш са неизменно вплетени с тревогата и безпомощността, с дълбоко затаеното предчувствие за неизбежността на края , за раздялата и разочарованието.

„Ти беше толкова наблизо,

а да те вдишам не посмях.

Прилепнала по мене риза –

допуснат помисъл за грях”.
Такова е само началото на едно от най-представителните стихотворения в сборника – „Вик”. Бликналите от него толкова смесени чувства са вдъхновили и голяма част от останалите творби, сред които бих споменал „Клада”, „Извайвам те във мислите си”.., „Посвещение”, „До време е”, „На всяка цена”... Почти всяко от тях, мисля си, би могло по чудесен начин да се озвучи и като песен.

Впрочем темата за любовта и нейната преходност присъства неизменно във всичките повече от шестдесет стихотворения и е логично някои от тях да се окажат недотам добри, нетолкова оригинални в художествено отношение. Но почти навсякъде, включително и в тях, поетесата е намерила с какво да изненада своите днешни и бъдещи читателя. Ту с интересен художествен образ, ту с ярка поанта, ту с неочаквана рима или сравнение. Особено ярки и запомнящи се в това отношение са „Мимолетно”, „Пързалка”, „Късна любов”, „Остани”, „Отиде си през есента”, „Връх”, „Поне сто”, което аз бих нарекъл „Сто лета”, „Не съвсем по Шехерезада”... В този смисъл даже една не съвсем поетична дума като „проблем”, сигурно не би прозвучала толкова дразнещо, ако не беше повтаряна многократно. Известна доза еклектика би могла да се открои още и, ако човек се вгледа по-внимателно в художественото и графично оформление, където рисунките на художника Симеон Тодев трудно може да се съвместят с цялостния облик на кориците.
Биха могли да се посочат и други слабости разбира се, както и още не едно или две чудесни постижения, но над всичко струва ми се е едно от малкото „нелюбовни” стихотворения в тази книга- „Есен”, което също като уводното си струва да бъде прочетено изцяло. Както заради краткостта и премереността на художествения изказ, така и заради настроението, което блика от него в унисон с общата гама на чувствата. Колкото и всъщност да се различава тематично от останалите:

„Мъртви листа под оголени клони –

от вятър отбрулени спомени.

Кафява, тъгата на капки се рони.

Стърнища овъглени, в огъня.


Утро мъгливо, по нивите – гарвани.

Всичко – до зрънце прибрано.

Тежка сланата. Животът – попарен.

А до зимата още е рано”.


Разбирам колко е трудно днес да се каже какво би могло да е бъдещето на Златка Митева в поезията и дали въобще тя би пожелала да върви към него в нашето толкова непоетично време. При това и нейната професия на икономист до известна степен я отдалечава от словото. Впрочем понякога подобна отдалеченост може да се окаже и предимство.

Във всеки случай това, което тя вече е събрала в книгата си е повече от обнадеждаващо. „Нека аз” без никакво съмнение е щедър жест на искреност и поетичен талант. Остава само поетесата да продължи да ги развива, да намери сили да върви по пътя, по който е тръгнала. И все така да ни дарява с плодовете на зрелостта и на „мълчанието”.


23 май 2009 година
Йордан НАНЧЕВ


Благодаря ви, че споделихте емоцията ми!!!

 

че ни направи съпричастни!

Благодаря ти!:)))

изключително предсатвяне на автора, Есен...и то е...защото ти си ...Автора,Душата, Сърцето...Магията и Пристана...

Остави ме без думи! Ценя мнението ти и ми е много, много приятно!!!

ако имаш забележки, казвай...да ги изпълнявам...;) обичам да се редактирам, особено като публ. музика ле ле ле ей

Дари ми и криле, и полет!!! Благодаря ти!

Чудесно!

и от мен!

Радостна съм, че споделих с теб!

Правите ме щастлива!

Вчера не успях, че се "захласнах" в Пингвините, но през следващите дни ще мина да си взема книгата от книжартицата. :)

В блога вече има категория "Поезия" и ще трябва да вдигнем "летвата", да намалим хвалбите ...

Много пишат, много хвалебствия се леят и блога пращи по шевовете от "гениални" поети. Много се изприказва за крабата на чужди стихове, но нищо не се казва за тези, които доста ловко от две чужди стихотворения правят едно ново съшито с бели конци. Нито пък за тези които превеждат чужди стихове и ги представят за свои.

Количеството многократно надвишава качеството и това не бива да се премълчава. В няколкото сайта които наблюдавам годишно се публикуват 50 000 стихотворения и това количество красноречиво говори какво е качеството.

Поздрави! :)

кой както може. Да превеждат, да компилират, да подражават, да се учат, да се вдъхновяват и един ден като сам сами сътворят нещо наистина трогателно, да се насладят на успеха си както нашата Есен тук споделя своя успех. Духът има нужда от стимулиране и радост. А приятелското общуване се изразява в споделянето на духовните трепети.
Бъди щастлива, мила Есен!

Радвам се заедно с теб, Есен!
Бъди щастлива!

не знаех или не съм обърнала внимание, че си икономист по професия, а това само увеличава уважението ми към твореца Есен...
Желая ти, значи, успехи по всички "фронтове"!:)))

За многото пишещи и хвалебствията аз специално се радвам. Всеки може да опита, но времето и читателите ще покажат стойността на написаното. Тук има място за всеки стига да не прави опити да измести някого и да си присвои произведенията му.Неетично и безсмислено е отричането и нагрубяването на когото и да било. Доколкото до плагиатството си мисля, че всеки отделен случай трябва да се порицава така, че човекът да осъзнае грешката си и повече да не я повтаря. За това трябва да има обществена нетърпимост, но когато наистина е сторено, а не набеждаване, че е използвана една единствена дума в заглавието или в текста. Защото провинението ако не бъде осъзнато, то ще се повтаря и на други места, където ще е трудно откриваемо.
За количеството и качеството мисля, че не може да се ограничава. Бъди сигурен, че това което е без стойност едва ли ще остане и ще се чете.

Поздрави за теб!:)

Истински щастлива съм да прочета коментара ти!!!
За мен е чест и удоволствие, че споделих с теб!:)

Толкова приятно е сред приятели!
Радвам се, че си тук!
Много усмивки!

Много радости и успехи и за теб!
Умееш да зарадваш другите и да се почувстват приятно и уютно! Благодаря ти!:)

че аз съм отдавна твой фен, Еsen, и няма как да е иначе, защото ти не само си поет, но и ваятел си. А точно извайването на стиха за мене е магия, на която ще съм подвластен до края на дните си. Да ваеш в поезията, означава да даваш еднакво предимство на словото и музиката на словото. Така четящият се потапя в цялостната пълнота на поетичното и може да го осмисли от всички страни. Макар че магията не се осмисля, нали...;)
Продължавай, Еsen, продължавай!

Благодаря!Продължавй да споделяш,аз те чувам!И е удоволствие да оживяват мислите ти!

Ти си поетеса на своето време и нямаш нужда от предварително представяне ! Стихомете са ти прекрасни и своевременно актуални .Не се бориш като останалите за власт и надмощие . Чудесна си !
Успех !

към пишещите хвалебствия,защото по друг начин не мога да изразя симпатията и удовлоствието си от срещата с позията на Златка!
Горда съм,че съм една от първите и` читателки!:))
Харесва я моето семейство ,мои близки и приятели!
Пожелавам ти здраве и много нови и споделени стихове!:)))
Поздрави и топли прегръдки за теб!:)))

Поздрави и от мен и пожелание за лек път все напред и нагоре!

За да сътвори чудесни стихове човек и да издаде книга трябва доста труд.Все пак ти го направи възможно и това е успех не само за теб, но и за всички нас.Желая ти още много книги да издадеш пълни с чудни стихове.Честито!

И нека следващата да е скоро! :)

Аз, твоята почитателка, си го запазих веднага като средство за летене! И ще опитам да достигна поне отскока към висините, където си ме поставил!
Благодаря ти, поете!!!

Удоволствието е изцяло мое! А споделеното с теб си е сбъднатост! Благодаря ти!

Аз пиша, когато мислите ми крещят да бъдат записани. Не мисля, че е възможна власт или надмощие в писането. Тук всеки може да изрази себе си, да намери своето място и в същото време не може да очаква, че всички ще го харесат.
Аз повече се движа сред непоети, които възприемат себе си за нормални и въпреки, че обичат стихове са резервирани към пишещите. Може и да са прави, но не изцяло. Всеки има право да е различен и това е движещото в света ни. А различни са и непишещите, защото имат по-ограничен начин за изразяване на това, което ги прави човеци. И всеки би бил прекрасен ако сам се открие.
Спирам, че се увлякох!
Благодаря ти за хубавите думи и позитивната енергия към мен!
Много, много усмивки!

За мен е истинско удоволствие да споделям с теб стиховете си!!! Бъди уверена, че отново ще си сред първите читатели на слеващата ми книжка! И нея ще започна с мисълта, че ще я имаш и предвкусвайки удоволствието и удовлетвореността от това!
Благодаря, че те има!!!

Радости и успехи за теб!
И много, много усмивки!:)

За мен е чест и удоволствие книгите ми да стигнат до теб!
Радости, успехи и много усмивки!:)

Стиховете са готови и осигуря ли средствата следващата книга ще е факт.
Благодаря за насърчението и подкрепата!
Поздрави и усмивки!:)

Да Злате, само ти така го можеш - нежно,чувствено и прекрасно!!!

Липсваш ми, krissi1! Появявай се по-честичко с прекрасните ти стихове!
Прегръдка!

pro4etete mi blogat ! http://didkole91.blog.bg/