Това невероятно съоръжение от времето на траките бе открито и публикувано през април 2001 г. То се намира на двадесетина километра от гр. Кърджали, високо в планината над хижа Боровица, в скалистата местност Тангардък кая над село Пъдарци. Мястото е безлюдно, а в близката околност се развиват едни от най-големите комплекси на скални тракийски ниши в Източните Родопи.

Още на входа посетителят е шокиран, защото разбира, че е оформен като вулва. Навътре се развива пещера, имаща дълбочина 22 м. Специалистите доказаха, че първоначално кухината е била карстова и дълбока едва 16 м. Човешката ръка я е продължила и издялала във вид на женска утроба, по стените на която непрекъснато се стича вода. А във вътрешния южен край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката.

Истинската изненада за непосветения настъпва точно на обяд. Тогава през нарочно изсечен процеп на тавана, във вътрешността прониква слънчев лъч, който се проектира на пода. Образува се идеално оформен слънчев фалос, който постепенно се увеличава и устремява към олтара-матка. Но само през определено време на годината, когато слънцето се намира ниско на север, той може да е достатъчно дълъг, за да оплоди символично утробата. Според изчисленията това са месеците януари - февруари.

Няма съмнение, че става дума за пещерата-утроба, която учените-траколози бяха предвидили теоретично на базата на оскъдните данни от античните документи. В този храм се осъществявала кулминацията на орфическите вярвания. Според древните автори именно в такъв орфически храм на остров Самотраки посветените неженени мъже (а-бии) извършвали своите сексуални обряди с тракийските момичета.

Смисълът на тези оргии е много дълбок. Съгласно индо-иранската традиция царят умира и се ражда периодически, подобно на природата. За да се осъществи това той трябва да се изкачи високо в планината. Там владетелят-първожрец принася в жертва едро животно или човек, което символизира неговата собствена смърт. След това встъпва в символичен брак с богинята-майка, опложда я и се възражда. Така се създава идеята за сина-любовник, роден от богинята-майка и влязъл в сношение с нея в нейната утроба, т.е. пещерата. Както пише Макробий, това става в орфическото светилище, разположено в планинските недра.

Разкриването на много детайли от изчезналите орфически вярвания стана възможно чрез изследването на един странен култ, съхранил се в дебрите на Странджа. Според народните схващания светицата Марина обитавала пещера, в която задължително трябва да тече вода, символизираща спермата, вливаща се в утробата. А самата Марина била зачената, след като майка и моли Слънцето за помощ. Веднъж в годината ергени и моми се събират в такива пещери, за да участват в тайнството на зачатието.

Тук не може да не се направи връзка с описаната от Херодот полова разпуснатост на тракийските девойки, които се съвъкуплявали безразборно в пещерата-светилище на о-в. Самотраки.

Същите ритуали се извършвали в ранното орфическо светилище на Делфи. Но може би най-интересни са данните в пиесата Вакханките на Еврипид. Според тях, посветените на Дионис оргии се правели точно в тези пещери с течаща вода-сперма, символизиращи утробата на богинята-майка. Ето, че отново се достига до култа към Дионис, чието светилище се търси на Перперикон. Точно от околностите на пещерата утроба извира река Перперешка, а Перперикон отстои на около 20 км по нейното течение. Едва ли трябва да има съмнение в тяхната взаимна връзка.