След празнично

Приключиха и пости и забрани.
Христос Възкръсна! Нека сме добри!
Орисани с това призвание
очакваме си по-щастливи дни.

Христос Возкресе! Нека да е вяра!
В сърцата да я приютим.
Животът ни по мъничко догаря –
достойно да го извървим.

Христос Возкресе! Колко малко трябва -
да се обичаме и да простим.
Да имаме очи за празник,
да ни е светло! Да вървим.

да имаме очи
за празник

Благодаря ти!:)

достойно да го извървим.

Благодаря ти мила, Злате!
Да бъде! Амин.

поздрави на зелената муза !
:-)))

на Божествената Светлина!
Поздрави и от мен!

и обичат...много красота топлина слънце и цветя в деня ти пожелавам:))))

но с оптимизъм и добри надежди тръгваш!:)
Ще се вслушам в призава ти - харесвам го и идвам с теб!:)))
Поздрави!:)))

"Животът ни по мъничко догаря - достойно да го извървим." Много ми харесва!

и да дочакаме по-щастливите си дни!
Нека бъде!

И аз благодаря, Иле!
Да бъдем добри! Амин!

но като че ли и те сами ме насочват и се подреждат.
Радвам се, че си тук, anan! Благодаря ти!:)

Благодаря ти, vishnichka!
Поздрави и усмивки!:)

Да бъде Светлина! Да вървим!
Поздрави и усмивки за теб!:)

И тук ми припомни едно стихотворение на Камелия Кондова

БОГОМИЛСКО СТИХОТВОРЕНИЕ

Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях — най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска — прокълнато ялова —
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе ЗДРАЧът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.

Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.

КАМЕЛИЯ КОНДОВА

Нека красотата винаги ни зарежда с доброта!
Благодаря ти, letisi!
Много красота, любов и усмивки за теб!:)))

Толкова ми е приятно с теб, Марияна! С удоволствие тръгвам с теб към красотата, добротата и любовта.
Топлина отвътре и пролетно настроение ти желая!:)

Благодаря ти!
Много усмивки и пролетно настроение за теб!:)

Благодаря ти, че си тук и сподели емоцията ми, ivesa!
Нека бъде!:)

Цветно, весело и топличко е при теб.
Да бъде радост и светлина!

Отглеждам блога си като градинка с цветя. За мен е радост тя да се превърне в уютно място за почивка и зареждане с енергия.
Нека винаги ти е светло и топло! И много, много усмихнато! Прегръдка за теб!:)

За постинга, но най-вече за Богомилското стихотворение на Камелия Кондова(много истински думи). Желая Ви здраве и късмет!

Стиховете на Камелия Кондова - камик са прекрасни!
Тук: http://esen.blog.bg/viewpost.php?id=182515 в линковете на Поетичните вечери - София е записана рецитация от самата Камелия.
Радвам се, че си тук!
Поздрави и усмивки!:)))

Нека ни е светло и да вървим напред, по пътеката на живота всеки ще върви, и дай Боже, до дълбоки старини. Хубав ден. :)

Нека ни е светло! И нека всеки достойно носи кръста си по пътя към него! Да е дълъг и слънчев пътят ни!
Хубав ден! И много усмивки!:)