На този, който ми обеща да се обади, но не го направи вече повече от година;-)

Може би

 

Може би ще ме потърсиш

след петнадесет години.

Може би ще се прекършиш,

ще ли бъда тук, любими?

 

Може би ще пееш песни

и ще шепнеш мойто име...

Сам не се живее лесно,

Ах, къде си ти, любими.

 

Молех с мъжкото си рамо

бъдещето ти стопли ми,

и обичай мене само...

Но къде си днес, любими.

Може сто жени да имаш,

със очи неповторими,

да се радваш, да проклинаш...,

но те чакам аз, любими.

Може слънце да те сгрява,

в нощите луна да има.

Но за лумнала жарава

ще потърсиш мен, любими.

 

Може вятър да повее -

с тебе в огън да гориме,

но във него ще живеем –

Ти си в мен и в плен, любими.

 

Може ручей да пресъхне,

любовта не ще изстине!

С мен гори и мене вдъхвай

до последен стон, любими!

Да бях композитор Есен,
стиха бих направил песен!

но за съжаление не мога да я запиша.
Благодаря ти, че се докосна до стиха ми и чу песента!:)))

Песенно е Златоносна.Нежно и баладично.
Поздрави и :)))))))))))))))))))))))))))))))))

Хареса ми предаденото чувство и копнеж!

Поздрави, Злат! *

Защо ли ни спохождат такива баладични и нежни чувства чувства... Може би есенния вятър докосва поопъната, макар и позабравена струна в душата ни.
Радвам се, че си тук! Усмихнат ден!:)))

Може би наистина е копнеж, роден от сълзите на есента, които нежно и топло покриват поизстиналата земя и я подготвят за зимата...
Радвам се, че си тук! Благодаря ти!:)))

Прекрасно е!Защо не му се обади ти?!

А може и да дочакам...
Благодаря ти, че си тук, belle!
Усмихнат уикенд!:)))

Ако можех като истински поет
толкова красиво аз да пиша
щях да кажа в този миг на теб,
че с поезията дишаш!

За пореден път ми подари магия
пак заключена във твоите слова
и неискам аз да крия
с тях ми върна радостта!

Благодаря ти, мила!
ТИ вълшебна си!
И пишеш приказно красиво!
А тъй ме галят твоите слова,
че всичко в мене пак е живо!

Благодаря ти, мила!
Благодаря ти, че те има!:)

може би за да срещнеш подходящия човек ти е отредено да срещнеш преди това и няколко неподходящи...но това не пречи да мечтаем нали:))))))))))))))усмивки от мен

Непременно някой се обажда, но дали всяко обаждане е еднакво жадувано...
А може би късмета е в новото обаждане;-)
Благодаря ти, че си тук!:)))

Когато човек се обърне назад и вече знае какво е постигнал като е минал този път си дава сметка, че всяка брънка си е на мястото и всичко е трябвало да се случи точно по този начин, за да се облече в смисъла, който е краен за момента резултат.
Това наистина не пречи на мечтите, но все пак трябва да мечтаем така, че да ни боли по-малко.
Усмивки и спокойна нощ за теб!:)))

Понякога се случва и така -
струва ни се, че минава век,
потъваме внезапно в самота,
очаквайки любимия човек.

С болка усещаме тогава
колко бавно се върти светът,
лениво времето минава,
вървим по невидимия път...

Път през гъстата мъгла,
вечно чакане в безкрая
и все няма я вестта,
не виждаме на самотата края...

Но тя ще дойде в някой ден,
наситен със слънце и мечти,
освобождава те от този плен,
отново в щастие потъваш ти!

да поема дъх и напиша отговор! Наистина се чувствам омагьосана и сякаш в приказка.
Благодаря ти, мило момиче! Дължа ти стих, но ще го напиша, когато си върна думите.
Хубава нощ и усмихнати сънища ти желая! А утрото нека е още по-прекрасно! Прегръдка!:)))

Благодаря ти! Безкрайно ценя мнението ти, Есен!
За теб нека нощта е още по-прекрасна!
Защото поезията я прави такава...

Благодаря ти!
Бъди обичана и желана! И много, много усмивки!:)))

Така красиво звучи!
Много усмивки и поздрави от мен!

Приятно ми е да го чуя от теб!
Прегръдка за теб!:)

тези успоредни прави...

Но и успоредните прави се пресичат в безкрайността. Дали ще имаме достатъчно време и търпение за това?

Ех, изворче, водите не се връщат обратно, нали,
но пък извират достатъчно нови и може би по-буйни...
Поздравче! И целувки!:)))

Как си предала само очакването и копнежа, дето казва Кирчо, единствен мъж тук. Но има и нотка подозрение или по-точно убеждение , "че няма как да е щастлив истински с друга" Мисля че един мъж не си тръгва от място, където би искал да бъде. И точно този факт ме навява на съмненията, че любовните мъки са нещо фроидиско. Голям % от убийствата на всички времена в т.ч. дуели, самоубийства и какво ли не са ставали "от" и" за" любов. Какво толкова дявол да го вземе се питам? Аз не 1 г, 1 ден не чакам, не се ли обади го тръквам от телефона и напред.Така ами:))))

Права си за чувствителността, за копнежа, за очакването... Дали съм убедена, че не е щастлив без мен? Напротив! Зная, че е щастлив, но си търся моето кътче в сърцето му и се надявам, че не е вече празно. И дори не мога да нарека това "любовна мъка", защото спокойно живея по този начин и дори откривам прекрасното в него.
А в телефона си пазя номера, които дори зная, че отдавна не съществуват. Защо ли? Ами такава съм си - непоправим оптимист. Трябвало е да ме кръстят Надежда. И зная, че това ми е "минус", съзнавам, че трябва да го променя, но е по-силно от мен.
Благодаря ти за този толкова размислящ и подтикващ към самоанализ коментар!
Хубав ден ти желая!:)))