Пръстта – пресолена от сълзи,
                                               китка свежи цветя.
                                               Догарящи свещи. Тишина!
                                              
    

       На моята звездичка!

А всичко беше, някак си – съдба!
Едно дете играеше с вълните,
тичаше и плискаше вода...
Радостта блестеше във очите!

После пак – вълна подир вълна,
очакваха детето да се върне...
Те търсеха, заливайки брега,
надявайки се нейде да го зърнат!

Животът цял пред него бе,
но приютиха го звездите!
И само майка, плачеща в стиха,
го виждаше играещо с вълните.

В небосвода днес една звезда
блести по-силно и пронизва дълбините,
където в опустяла майчина душа
оставят парещи следи сълзите.

 

Радостта наистина блести в очите ми :)))) Супер е !!!!!!! :))))

Благодаря, minako!

Страхотно е... :))
Благодаря...!!!
:))))

Ти ме натъжи, но това ми хареса... извинявай, не биваше да ми харесва... но е красиво...

Тихо... тихо, да не събудим сълзите....

Много, много тъжно!

Приятно ми е, че си тук!

и в тъгата! Има го.
Благодаря ти за споделянето, loverboy!

Благодаря, lemonpie!

Опитах само да отдам значимото и на тъжните събития. Да спомена...

Съжалявам, че извиках тъжния спомен у теб:(

Моите почитания!

като го прочетох вчера се разплаках... Днес пак влизам, знам, че е тъжно, знам, че боли, и пак ми стана много мъчно. Сълзите облекчават зная, но не променят нищо... Искам да ти дам поне една усмивка и много гореща прегръдка, дано те стоплят поне малко.

носи ни красотата на утрото....и една усмивка в нашите очи...

леко перифразирано но пък красиво....когато загубим нещо стойностно дано имаме сили да се радваме че сме го имали...

Благодаря, antinous!

Имах нужда от горещата прегръдка и усмивките!
Благодаря ти за топлината, за споделените сълзи!

Толкова хубаво си го казала, letisi!
Ще запомня това: "когато загубим нещо стойностно дано имаме сили да се радваме че сме го имали..."
Благодаря ти за силата, която ми даде!

Високата ти оценка и прекрасните думи ми дадоха крила и вяра. Благодаря!!!:)

Танцуват сълзите в стиха,
те дирят волността,
на очите детски,
светещи от небеса.

Не очаквах това....... Макар че, от друга страна... не е съвсем неочаквано....
Това е първото нещо, което прочитам тази сутрин... Но не съжалявам за това... Тъкмо слушам една тъжна и много красива песен- от последния пост в моя блог... Връзват се някак нещата... винаги... рано или късно...

Моята душа...сърцето ми... винаги са били по някакъв начин и по някаква причина, криеща се дълбоко в моето минало явно, при тези неща... При такива болки точно... При загубата... на една майка на нейното безценно дете... съкровище, неизмеримо с нищо на света... или на любим човек... Не само в кръвната връзка има безкрайна любов знаеш сама.....
И познавам една такава- досущ като теб прекрасна жена, която също пише прекрасни, топли и нежни стихове, пълни с човещина... Тя също загуби детето си, дъщеря си... А и съпруга си- при полет- преди това е загубила... Въобще не зная как се справя с мъката си, но е много силна... истински човек... и тя подобни стихове бе написала... Възхищавам ви се от сърце... Ти си прекрасна... И силна, без никакво съмнение... И все така нежна, каквато си била и преди, сигурна съм....... :)
Нали знаеш и сама- страданието, сълзите... могат да се превърнат в едно ново начало... в едно безкрайно пречистване, което да превърне с времето един човек в ангел... почти... :)

Прекрасни коментари имаш от всички тук...

...Обичам те! Наистина... :)

Да съм тъжна е неизбежно!
Надявам се ще ми простите?!
Знам, в живота са безбрежни
за нас единствено мечтите.

И съм много благодарна,
че във трудния ми час,
рамо за сълзи намерих
тук приятели сред вас!

Не мога да коментирам... толкова е силна болката в стиха ти!

Присъствието ти тук ми е достатъчно, за да почувствам приятелското ти рамо.

човешки създания, за да се подкрепяме в радости и най- вече в болки, защото човек радостта си може да сподели от сърце, докато болката може да изплаче на приятелско рамо и да получи ценна подкрепа, дали от приятел , а още повече от непознат. Но аз осъзнавам, че ние сме само донякъде непознати... А малко по малко опознаваме душите си и те са които откликват една на друга... Те са, които могат да те прегърнат в обятията си, макар и виртуални и които могат да утешат сърцето чрез блага дума дошла на точното време и в подходящия час. Прегръщам те мила Есен :-* .

Наистина чувствам всички тук много близки и повече от приятели. Човек има нужда да сподели тежките си моменти като този (за мен 9-ти януари), когато правя поредния помен на починалата ми дъщеря.
Топлите прегръдки и приятелското рамо ми донесоха огромно облекчение! Трогната съм от разбирането и нежното съчувствие и обич, които срещнах.
Сърдечно благодаря!!!