Тихата есен в календара пълзи,
тихо отронва кратките дни.
Тихо се стелят мъртви листа,
тихо затрупват даже скръбта.

Тихо оплаквам изтляла мечта.
Тихо проклинам и свят, и съдба.
Тиха е моята късна тъга,
тихият вятър отвя песента!

Хих ... :) Какво спокойствие :) Прекрасно е :)

Когато го писах беше точно такъв тих и спокоен есенен ден и само падането на листата нарушаваше тишината.:)

нежността, която стиховете ти носят!!

да чуем как падат и последните листа...
да посрещнем виелиците...
те връщат песента...

Радвам се, че откри нежността и красотата в есенните ми стихове!:)
Усмихнат ден ти желая!:)

Дали тя плаче или реди поредната си песен, изпълнена със спомени за зелената пролет и слънчевото лято. А може би забързана се подготвя за студената, бяла зима?!
Поздрави, adjna! Благодаря ти!

След като го прочетох, имах чувството че е писано
специално за мен.Толкова е съзвучно с моята основ-на настроеност:тъга,меланхолия и побеждаващото
винаги спокойствие. Творбата ми напомня прекрас-
ните стихове на Тютчев с техния неотразим есенен
аромат и с пъстрите си багри.

Благодаря, lion1234!
Това стихотворение е писано миналата есен и е второто в стихосбирката ми "Дъжд в очите".

Радвам се, че стихът ми те е докоснал!

към всички тук на това място.

Благодаря ти Есен - златна и красива, тиха и скромна, галеща и даряваща, радваща и разпръскваща ухание. Бъди все така позитивна и бяла, облечена със златните окраски на любовта и рисуваща със слово пъстроцветно в душите на отрудените понякога хора :))).

Изпращам ти слънчев лъч, обагрен със звезден прашец - вълшебен и златокрил :))).

Ти наистина изгря на небосклона ми и ме радваш с присъствието и коментарите си! Толкова е приятно това, че се чувствам сякаш с крила и ще полетя.

Радвам се, че те има!:)

Твоята есен с листа жълтозлатни
Има я в моя стих с дъжд и дъга ...
Хора и улици ... тъй непонятно е
Очарователна тази тъга ;)))

Ах тази толкова нежно-копнежна
есен - красива е тя.
Нека мечтите във нас да зарежда,
да ни дари любовта.

Златна, богата и пълна със обич,
тиха във свойта тъга.
Да съхраниме във кратките нощи
чаровната и топлина.

Може би тъй е, защото е златна ...
Може би ние си мислим така ...
Може би даже дъждът е прекрасен
може би щом после следва дъга ;)))

Есенен дъжд ни отмива тъгата,
разпръсква я в гъсти мъгли.
Бавно просмуква се в нас тишината
и носи порой от мечти.:)))

Есента дойде, а с нея и ветровете.
Пожълтяха листата и поеха краткият си път към земята. Едничко остана.
- На мен и така си ми е добре!

И беше есента стрела
заплетена на времето в косите,
красива, златна светлинка
в пъпки съхранила тя мечтите.

Благодаря ти, ivas!