Не пожела да остана,

 

дори не тъгува...

Моята рана

не те развълнува.

 

Нашата среща

отнесе я времето...

Чувство прекрасно

е... нероденото!

 

Бях ли нещастна,

бе ли измислена

таз безучастно

припламнала истина?!

 

Колко е малко

от "искам" до "искам те"!

Каква залъгалка -

"искам - не искам теб"!

 

Колко е глупаво!

Всичко е поза

с капчица нежност

- нищожна доза.

 

И как да остана?

Какво ти оставане!

Среща ли беше? -

Не! Разминаване!

 

 

 

 

 

 

 

 

Фантастично е!

Радва ме емоцията ти!

;), има време.
Много хубаво стихотворение! Браво!

много ме вълнува твоята рана!
Да, интересно, верно, искаш, от когото и да е ,но исскаш! Така е!

Онзи, вторият е по-добър и краят му е много оригинален. Но тук има някои по-силни моменти!
Хубаво пишеш!

Радвам ме коментарите ти. Моето писане е хоби, но твоите коментари ми помагат да изгладя доста пропуски в стиховете си. Човек винаги има нужда от редактор. Например при това стихотворение ми е трудно да избера между двата варианта, а може би трябва да бъде нещо и от двата.
Чудесно е, че мога да обсъждам тук с теб!

аз бих събрала и от двата.
Ако искаш, ще ти кажа, кои моменти на мен ми харесват в двата варианта.

Мнението ти е много ценно за мен!

Зная, че сега за първи път четеш този вариант, но той е първият вариант на стиха, който не посмях да публикувам в Хулите.

na fotev e ,no vse pak blagodarj che go vidj

Тук е публикувано за първи път:
http://shtyrkel.net/forum/index.php?act=articles&CODE=03&id=5414

И дори не е анонимно.