Не пожелах да остана,
дори не тъгувах...
Нямаше рана,
не се развълнувах.

Кратката среща
взе ни я времето...
Чувство прекрасно,
но... неродено то!

Беше случайна,
сякаш измислена,
в миг безучастно
проблеснала истина?!

Колко е глупаво!
Всичко е поза
с капчица нежност
- нищожна доза.

Защо да остана?
Какво ти оставане!
Животът е срещи.
И разминаване!

и смело!
:)

Изстрадано от лирическата героиня.

щом е само от героинята, не е страшно.
Животът е това, което ние си направим. Ако искаме да се разминаваме, ще се разминаваме. Другото изисква много усилия.

че всеки е склонен да направи необходимите усилия, за да няма разминавания, но дали винаги е възможно това? Нима взаимността се постига с усилия?

поне е лесно.
Малко е невероятно, но и взаимност може с усилия да се постигне. Ако я няма наистина,това вече е сложен въпрос. ДА си сигурен, че няма взаимност. ЧЕсто само така ни се струва,защото на ....много са причините да не знаем дали има взаимност.

би трябвало да знаем дали можем или не да отговорим на чувствата.
Ще пусна и първия вариант на стихотворението, който е противоположен. Надявам се, че ще ти бъде интересно.

за себе си знаем, най-вероятно!

Дори когато не можем да отговорим на чувствата, често се случва да искаме да задържим приятелството - дали е възможно това?

Не знам още!
Ако има любов - не!

А ако любовта е всеотдайна?

каквато и да било, просто ще е любов. Друг е въпросът, че и в любовта може да има приятелство. Мисля, че това е по-трайната любов. НАкрая остава само уважението, но може и любовта да е ... вечна. Въпрос на взаимоотношения, всеки ден и всеки час. Ако са премерени, любовта може да остане. По-скоро, ако не се навлиза прекалено в чуждата територия и да се нараняват много.

любовта е толкова силна, че влюбеният се жертва само за да види другия щастлив.
Според мен приятелството и любовта ако са истински се преплитат почти непрекъснато. И е чудесно да бъдат съхранени без да е наранен никой. Може би е възможно, когато са възвишени чувства. Не зная дали могат да бъдат премерени.

не премерени чувства, а премерени взаимоотношения. Да не засягаш територията, която другият има нужда да съхрани само за себе си. Да не нараняваш чувствата му.

но много рядко може да се постигне, когато и двамата са завладяни от емоцията на чувствата.

ако и двамата имат интелект и съответното възпитание. Или само го постигнат.

но при това премерване на взаимоотношенията пък често може да се загуби любовта. А според мен тя е от малкото чувства, които си струва да изживеем пълноценно.

не пречи на взаимното уважение, от него зависи колко ще продължи, но май е това не е всичко. Просто има нещо необяснимо в нея, в чувствата, в лудостта, наречена любов.

дори предполага взаимно уважение. А любовта е вид дрога, която поставя влюбения в еуфорично, възбудено състояние - одухотворява го. Прекрасна е тази лудост.

далече от хората!

И светът изглежда прекрасен.