Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06.2018 16:24 - 22 Юни - Българският Празник – най-древен в Света
Автор: teazar Категория: История   
Прочетен: 3823 Коментари: 8 Гласове:
7

Последна промяна: 22.06.2018 16:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Извинявам се че преписвам статията от bultimes.com, но целта ми е да предизвика отглас и дебат от многото хора в блога, които имат отношение към българската история.
--------------------------------------------------------------------------------------------
22 Юни  - Денят на Българската Държавност!
Българският Празник – Най-Древен в Света
image

     Денят на Българската държавност, Празникът на Таргиз е 22 юни! Празник на всички българи по света. На тази дата през 14953 г. пр.н.е. е основана първата Българската държава Идел. Тогава биркамът (върховният жрец) и вожд на племето българи Карт Джам Кавес Зияджи – Таргиз постановява на брега на река Арджан, или Българ-Идел (Волга) първата племенна организация на българите, т.е. на държавата „Идел“ (“Седем-племена” = “Ид-ел“).
     Датата 22 юни 14953 г. пр.н.е. на събитието е фиксирана в родовата памет на древните българи, предавана от поколение на поколение и става известна днес от едно честване в Поволжието през 1184 г., описано в българските летописи (Забележка: почти цялата терминология от древността ни е на трек-български език /български тюрки/, употребяван тогава във Волжска България):   Великият цар на Волжска България Габдулла Челбир Масгут (1178 – 1225 г.) твърдял, че Булярската война е била спечелена за него от военните му командири Гуза и Наби. През 1183 г. балинският улубий Съйп-Булат (руският княз Всеволод “Голямото гнездо”) нападнал с голяма войска Волжска България, за да постави на нейния трон своя васал Азан Ибан Асгад Арбат. По заповед на Габдулла Челбир полководците Гуза и Наби с много по-малобройна войска започнали отбранителни действия и разбили руския корпус край град Буляр (който бил столица на Волжска България в периода 1028-1236 г.). За да отбележи подвига на Наби, Габдулла Челбир разпоредил Празникът на българската държавност – „Празникът на Таргиз“ да започва с шествие от Алабуга (“Огнен змей“) на 15 юни и да завършва във Велики Българ на 22 юни всяка година. Царят е знаел, че на 22 юни 14953 г. пр.н.е. (по българското летоброене, което е сложно и в публикуваните летописи е изчислено и приравнено към християнското летоброене), по нареждане на биркама и вожд на древното племе Карт Джам Кавес Таргиз Зияджи, на това място на брега на река Волга от българите е било положено началото на първата им обществена структура на Земята.
     По днешна периодизация, предполагаемо това се е случило в епохата на палеолита – ранния неолит и след отминаването на ледниковата епоха (социалните процеси и трудови постижения в Поволжието и Приуралието са се случили по-рано от други места поради по-благоприятните климатични условия там, установено по последни изследвания). За царска династия на българите Зияджи е утвърдил рода Дуло, който е получил началото си от Джам Иджик. По него са избирани владетелите на българите, докато съществуват български държави през Средновековието. В китайската история едно от най-мощните племена на нашия народ, съсед на Хунската империя и на Китай са Големите Юечжи (по името Зияджи, Дуло) – тохарите или масагетите.
     В утрото на 15 юни 1184 г. Цар Габдулла Челбир, съпровождан от 30 хиляди галими (свещеници и учени), емири, бекове, бахадири и саварчии (председателите на търговско-занаятчийските дружества), преминали от тамтайския бряг (левия бряг) на река Агидел (Кама, бившата Тъймза) на алабужския (десния бряг на Кама), където 30 хиляди най-добри граждани на Алабужския улус (окръг) начело с коменданта Наби били посрещнати и разположени на прекрасната поляна Ландум (“Змийска поляна“) на отрупаната с ястия върху дастърхани (ленени покривки). Самото свещено-почитано име на поляната – „Змийско място“ и бивше име на Алабуга (днес Елабуга), давало надежда за покровителство от Небесата.
     Когато пищният алабужски пир бил към края, царят възкликнал: “В памет на възобновяването на Празника на Таргиз, нека река Тъймза (“Мъгливата“), около която ние пирувахме, да носи от днес името Тойма (“Река на Празничния пир“), а името “Тъймза” нека бъде дадено на Баръйнджарската река!…” Край реката е бил разположен древен карамадж (българско светилище) и известната, която и днес се издига, Бяла кула на прорицателя (която била издигната от персийсикя цар Дарий през време на неговия неуспешен поход в Скития – България, 512 г. пр.н.е.), до който се допитвали всички владетели в Евразия, подобно на Пития в Делфи в древна Гърция, включително известните цар Дарий (Даграй) и Александър Македонски (Искандер Зулкарнайн).
     От Алабуга участниците в пира доплавали с кораби на чулманския остров на Шахидите (българските герои), намиращ се отвъд  устието нарека Джавшир. Местните българи преиначили това име на “Даушир” (“Великият Дон”)… Царят заповядал на този остров пръв да слезе Наби, за да отбележи отново неговия подвиг. Слизайки на острова на Шахидите, Наби забил на него, редом до царското червено знаме с изображението на знака Дуло – Ψ, своя златен стяг с изображение на огнен змей.
     На този свещен остров участниците в празника устроили отново молебен и пир. Когато съмият цар Габдулла Челбир вдигнал тост за славата на шахидите, а бахадирите запели “Осмия път” (песен в чест на небесните маджари /храбреци/ и шахиди), пред пируващите се явило  видение от седем шахида в образите на могъщи исполини със сестрата на Умай (богинята майка). Всички се вкаменили от изненада и само имамът на алабужската джамия “Кулян” Бари-Худжа не се разтреперял, а започнал да чете гръмко съответната молитва. Когато той спрял да чете, видението изчезнало  и царят в памет на това, дал на Бари-Худжа почетното име “Байрам-Худжа”… Явлението на шахидите било възприето от всички като добър знак, след което продължили своето плаване в прекрасно разположение на духа към град Велики Българ. Честта за поставяне на царския стяг във Велики Българ царят предоставил на сардаря (генерал) Гуза.
      [Във връзка с този празник и с това място е интересно е да се допълни, че алабужките българи помнят, че преди хилядолетия (ІІ хилядолетие пр.н.е.) техни деди са мигрирали на остров отвъд Арджан или Балта дингез („Българското море, Балтийско море“), когото нарекли Улуг Бурджан  (“Велика България” – т.е. “Велика Британия”днес) и с името на тая огромна поляна Ландум на подобно място край пълноводната река Тъймза (Темза), издигнали своето селище Ландум (Лондон)].
     Българското начало е легендарно по разбираеми причини. Относно древността на празника, запазена в българската родова памет като легенди и летописи, се разказва следното: Първият човек бил алпът (малко божество) Българ, който впоследствие помолил Тангра (Бог) да го превърне в смъртен човек. Българ бил наричан още Джам (Иджик), т.е. “Бик”, “Производител” и станал първият вожд на първата държава (първобитна общност, орда) в света, основана от двуглавата орлица Умай или Турун-Аби (чийто образ е взет за герб в днешна Русия.). Тази държава се казвала Турун-Суба (“Областта /ордата/ Турун“). В тази държава се организирал първият народ на земята “българи”.
     В помощ на Турун-Аби се явил един от синовете на алпа Сабан-Трек – Локъйр или Локбъйр от Бирма и Югоизточна Азия. Той на два пъти е провел походи от Акбаш (Азия) на северозапад със своите племена тузи или тузгари, или източни именци (жълтата раса). Най-древните спомени в нашата история за похода на тузите или тузгарите са от 32153 г.пр.н.е. към река Волга, а вторият им поход начело пак с митичния Локбъйр е през 18 хилядолетие пр.н.е. в Агил (Балканите), които като се обединили с местните племена западни именци, образували народ от седем племена, наречен “българи”, или “дугари” (тевкри), тохари. Първото българско племе в Агил се наричало “бояни” или “бояндури” (пеони), всички те както името на народа “българи”, означавали “божи хора”, “славни хора”, “божий народ”. Агилските българи, почитащи Сабан-Трек приели в негова чест и името треки (траки) и от смешението им с тузгарите са възприели и сътворили трек-българския (български тюрки, майка на всички тюркски езици) език.
     В Агил се е зародил и първият език на древните българи, агилския (праславянския) език. (Разликата във времето на последователното създваване на тези езици по езиковедчески преценки е около 2- 4 хиляди години. В ДНК генеалогията е регистриран по-сложен процес, което показва, че расите и езиците не може да се канализират и определят строго едни спрямо други. Има други зависимости, вследствие на исторически и миграционни процеси.) Умай-Бика (майка на всички алпи и хора, богинята майка), заповядала на Локбъйр да пресели българите-бояни от Агил на Волга. Тогава на тази река в чест на Умай-Бика й казвали “Булга” (“Майка“), от там се получава днешното руско име на реката Волга заедно с прозвището “Матушка Волга”. А трек-българите казвали на реката и “Руджан” (“Родна /Ру/ Река” /джан, шан/).
     През 14953 г. пр.н.е. Умай-бика предала властта край Волга на Карт-Джам Кавес Зияджи Таргиз Българ-Батъйр Угер, който на 22 юни същата година в карамата (светилището) “Субаш” в Улуг-Българ (Велики Болгар) преименовал Турун-Суба и провъзгасил името на българската държава Идел, начело с българите. Този ден от онова време става празник на българската държавност, наречен “Денят на Таргиз”. На този ден от онази древност до днес, просветените българи от цял свят идват в Улуг-Българ да празнуват “Деня на Таргиз”. На следващия ден, 23-ти юни, дошлите в Улуг-Българ, започвали с къпане (омиване във водите на реката) да отбелязват друг велик български празник – завършващият празник или Великия Български Джиен (23-25 юни).
     Неслучайно древните българи са обявили своята държава точно на 22 юни, денят на лятното слънцестоене. Те от най-дълбока древност са били чудесни астрономи, познавачи на небето и гадатели по звездите. Покланяйки се на Тангра (Бог) в зората точно на този ден, те са отдавали най-висока почит и преклонение на Господ. Българските молитвени храмове, гробници в това число и добре известните ни тракийски гробници, пирамидите, карамаджите (българските светилища, в това число  и известните ни като тракийски) са били устроени така, че на този ден при изгрев слънце, храмът да бъде огряван от входа до дъното му, слънчевите лъчи да го пронизват от началото до края, като го обладават и пречистват със своята свята, плодоносна и божествена енергия. Затова едно от значенията на името “българи” е “святи хора”. На този ден древните българи са изпълнявали своите свещенодействия “мен тайре” – “голямото моление” и те са били две: зимно и лятно. Лятното “мен тайре”, при който се молили на Тангра (“Бог“), се казвало Джиен.

     Може да се каже още много за българската древност. Засега нека да се поздравим с необичайно ни откритие за този величав и древен празник.

     Да ни е честит Денят на Българската държавност! Национален празник! 

Автор:  Валентин Вътов - свтор на "Непознатата история на българите"




Гласувай:
8



1. shtaparov - Таргиз сигурно е Тангра, чието име ...
23.06.2018 04:42
Таргиз сигурно е Тангра,чието име Българите променили,за да не прилича на турско?
цитирай
2. barin - Здравей, teazar. На 22 юни бълга...
23.06.2018 06:54
Здравей, teazar. На 22 юни българите са отбелязвали началото на лятото. Те са имали календар, най-древен и най-точен и е вярно, че 22 юни е много стар празник. След тази дата са поставяли допълнителния ден, алем, който не влияе на дните на седмицата и месеците.
Поздрави!
цитирай
3. teazar - На 22 юни българите са отбелязвали ...
23.06.2018 11:36
barin написа:
На 22 юни българите са отбелязвали началото на лятото. Те са имали календар, най-древен и най-точен и е вярно, че 22 юни е много стар празник. След тази дата са поставяли допълнителния ден, алем, който не влияе на дните на седмицата и месеците.
Поздрави!

Да прочетох, но това явно е специфично за българите, защото аз знаех че този ден се поставя при зимното слънцестоене.
цитирай
4. teazar - Таргиз сигурно е Тангра, чието име ...
23.06.2018 11:45
shtaparov написа:
Таргиз сигурно е Тангра,чието име Българите променили,за да не прилича на турско?

Аз се интересувам посредствено, но савсем се обърках от публикации със импровизирана информация.
Преди време прочетох популистка статия че нямало такъв бог Тангра и единствения източник бил надпис, който е неправилно прочетен. От кога наистина се споменава Тангра като Бога на българите?
И четящите и интересуващите се са объркани от несериозно поднесена, а понякога и нарочно информация на която сляпо се вярва и да не говорим за децата ни, които и я изучават.
цитирай
5. blagovestie - А дали този Зияджи / Дуло
23.06.2018 14:02
е Зиези/Ziezi, който някои приемат за родоначалник на българите, чийто произход може да се проследи до синовете на Ной, поставили началото на следпотопното човечество?

За мен бе интересно да прочета, благодаря ти!

Тъй като съм убедена, че символите, знаците, цветовете, фигуриращи в знамена, печати, гербове, мантии, оръжия, както и върху облекло (да речем съхранени до днес в шевиците ни от хилядолетия) и т.н, не са случайни неща, затова ми се стори странно съвпадението, че знакът, приличащ на жезъл с конска опашка, описан по следния начин в текста: "Слизайки на острова на Шахидите, Наби забил на него, редом до царското червено знаме с изображението на знака Дуло – Ψ, своя златен стяг с изображение на огнен змей." всъщност е идентичен на буквата Шин, която означава "огън" и "зъби" (второто в контекста на нещо, което троши, пояжда, изяжда, смила, побеждава) от прото-азбуката на иврит, т.нар. пиктограми. А за всички древни знакови азбуки и руни, се знае, че са заимствани и са се допълвали взаимно, сиреч - пиктограмите на отделните народи си приличат, тъй като произходът на народите, съвсем в началото, в крайна сметка тръгва от едно семейство.
цитирай
6. teazar - Благодаря за коментара blagovestie
23.06.2018 14:40
Отдавна е ясно че много исторически личности са известни повече с титлите си, но и с други имена. Така и България не просто име на държава, а обединени народи с общ произход под управлението на ВеликоМъдрите призвани.
Това дава объркването, а и според някои и конспиративно нарочно едни същи личности и събития са описани като различни.
Излиза и информация че потопа не е бил само един а циклични а и по малки такива. Четох статия със доказателства и снимки че е имало един мини такъв даже и около 16-17 век (не помня) след който доста са се променили картите на северна Азия и даже на Япония и след който е заличена и пренаписана доста история.
А за знака Шин връзката е явна. Той е символ на Огъня, но и жезъла, както и Яга (също Огън) стълба, дървото за жертвоприношения. И Шин и Яг са в етимологията на много думи.
Скоро прочетох и по-подробна информация в постинг на atil. Винаги съм се чудел кой и кога е измислил съвременните тривиални трикольорни знамена. Попаднах на руски филм, който описва цветовите характеристики с които се идентифицират различните националности като съвременна визитна картичка… (не го намирам в момента). Но от кой?

А за знака Шин връзката е явна. Символиките понякога говорят повече за народностите и произхода им от писмената история. От статията на atil „Древнобългарската чинова и държавна система…“ има интересни препратки.

цитирай
7. barin - Всъщност малко съм сгрешил, tea...
24.06.2018 20:20
Всъщност малко съм сгрешил, teazar. Допълнителният ден българите са поставяли през зимата след Игнажден( Еднажден), а по Еньовден са поставяли високосния ден. Той също не е бъркал поредицата на дните, седмицата и месеца. Имал е отделен специален статут. Поправям се за неточността.
Поздрави!
цитирай
8. lexparsy - Много благодаря за поправката barin
24.06.2018 23:33
barin написа:
Всъщност малко съм сгрешил, teazar. Допълнителният ден българите са поставяли през зимата след Игнажден( Еднажден), а по Еньовден са поставяли високосния ден. Той също не е бъркал поредицата на дните, седмицата и месеца. Имал е отделен специален статут. Поправям се за неточността.
Поздрави!

Всъщностн не е поправка а уточнение... за това са полезни дебатите и споделянето :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teazar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 72205
Постинги: 22
Коментари: 54
Гласове: 324
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031